Тема за споделяне: психологическият стрес и натоварване

Рости, няма как ти да си го предизвикала с огромното си желание. Ако беше така, нямаше да получаваме нищо, което много желаем. И да ти кажа, че 7 месеца са малко, това няма да те успокои. Кураж и напред, важно е да започнеш да споделяш с приятелите си. Окуражителните думи тук във форума и този емотикон  не заместват истинската прегръдка. Ще ти олекне. Мъжете са особено чувствителни на тема на кого може и не може да се споделя, така че ако искаш го попитай дали е ок, обясни му, че имаш нужда, нека първите, с които споделите са хора, с които и двамата сте ок да знаят. Това ще му помогне и на него да се разпусне. Не допускай грешката да споделяш "тайно" от мъжа си, защото това може да доведе до проблеми между вас двамата. Ако той каже не - опитай се да го накараш да разбере, че е ок други хора да знаят, защото срамно нещо в цялата история няма. Случва се, природа. Това е моята битка в момента. Заради неговата психика, моята се държи. Започнах с това да говорим дълго помежду си кой как се чувства. Сега и той започна да повтаря, че не, вина няма, че е нещо нормално, че срамно няма, спря дори да отрича, че имаме проблем, допреди два три дни беше пълното отрицание

Не, Естлар, не си ме разбрала! Имам чувството, че предизвиквам това със страха си от този проблем. Още преди да решим да правим опити съм си мислела " Какво ще правя, ако не мога да имам деца. Няма да го понеса?"Това наистина е бил най -големият ми кошмар. Аз споделям на моя мъж тези неща, но мисля, че не ме разбира напълно, той не осъзнава, че времето работи не в наша полза. Основната ми грешка според мен е, че постоянно мисля за това и не зная как да прогоня тези мрачни мисли....?

Приеми ги, съветът, който следва не е от мен, а от психолог. Позволи си 15 минути на ден, в които да мислиш по въпроса. Свий се в леглото, отдай се на страховете, помечтай, поплачи, след това стани и продължи със задълженията си за деня. Идеята е, че когато потискаш една мисъл, това не означава, че тя не е там. Посъзнанието си работи и изпраща сигнали до съзнанието, оттам честите мисли за това. Като да си забравила нещо и подсъзнанието постоянно да ти "праща факсове", че си забравила нещо, случвало ти се е, изведнъж да се сетиш, че нещо важно ти се е изплъзнало. Е, за подсъзнанието ти, което явно го е страх, ти не отделяш достатъчно внимание (нали гледаш да ги отхвърлиш тези мисли) и гледа да ти напомня. Отдели му внимание, отдели си време да мислиш за всичко лошо и хубаво, което може да ти се случи, това ще намали мислите през останалото време. Това може да са и онези 15 минути разговори със съпруга ти, но гледай това да се случва всеки ден. И да, сбъркала съм прекаленото желание с прекаления страх, но пак е същия проблем и също толкова неправилно заключение. Мен ме е страх от катастрофи и всеки път като се кача в кола се случва нещо. Аз ли съм виновна? Звучи абсурдно, нали? Страх ме е от вода, но не се давя всеки път като вляза в морето. Страховете не могат да причинят физически проблем, но могат да причинят стрес, който да разстрои хороните ни, затова и трябва да ги приемеш и успокоиш.

Ей ме и мен 
Аз на никого не съм казала за "работата" по бебето. Със сестра ми чат пат споделям за някакви лекари, но не уточнявам, че работим за бебе.Тръгвам да споделя и нещо ме спира 
Може би, най-вече ме спира това, че имах и имам някои проблеми с нерви, с емоционално състояние.Страх ме е , че ще започнат да ми говорят как така сме решили да имаме бебе, как ще понеса бременността, бебето психически. Майка ми не отваря дума, баща ми чат пат пуска някоя реплика, че ми минавало времето 
Но само във форума споделям.Малко ме е страх познатите ми да не научат.И аз не знам защо  Може би, защото си мисля, че ще започнат да ми отброяват миналото време и ще ме подпитват"Хайде бе , не стана ли? Много време мина". 
Моят мъж понякога полудява от неспирния поток изливащ се от устата ми, на тема бебета, бременност, хормони, проблеми, лекари и изследвания. Правя планове, графици, срокове до кога, какво трябва да сме изследвали.Та малко ме друса манията 
Но не мога да се спра, а неговата по-слаба заинтересованост сериозно ми действа на нервите.

Обикновено мъжете изглеждат наистина "незаинтересовани", но само изчакай да се стигне до добрите новини...Просто му е трудно да говори, защото да говори означава да признае, че има проблем. Повярвай, те го преживяват също като нас, само че.. мълчаливи.
Добре е, че си направила планове и графици. Това поставя някакви обозрими срокове, поставя нещата в ясни граници, които иначе липсват. Тези граници ти дават сигурност - на тази дата ще се случи това. Ако не стане до една година, ще направим еди-какво-си. Но е добре тази планове да са съгласувани между двамата. Успех и само не се ядосвай на по-мълчаливата половина от човечеството. Един познат твърди, че мълчат, защото са по-чувствителни, милите те.

ММ не мълчеше, говорехме по въпроса, но аз се изнервях, че той приемаше нещата, като че ли е нещо, което е очаквал и не го е изненадало, това ме побъркваше!!! То вярно, че той знаеше за съществуващия при него проблем, но все си мислех, че това няма да ни попречи...но ето на!!! И както си говорехме един път и ми каза: ай, стига по тая тема...не ми се говори!!! Аз само му казах: Добре мило, когато поискаш да говориш само ми кажи. И от тогава заговаряме само когато той захване темата, а това се случва често, но определено говоренето с най-близките помага за преминаване по-леко през тоя период от живота!!!

Вчера имах пробив в крепостта от мълчание. Споделил на най-добрата си приятелка. Прибра се и каза само "Беше много права, чувствам се по-добре." Едва не се разплаках от щастие. Победаааааа

Това е страхотно, не ти е било лесно.
Благодаря за хубавата тема, имах нужда от такава. 
Стреса покрай плановете за дете ми идват в повече, най-вече борбата с мъжа ми който беше адски неадекватен от едно известно време и никак ангажиран към това към което имам стремеж. Той знае, че детето за мен е важно и въпреки всичко пусна кормилото и ме остави сама да се справям. След много разговори реши да направи спермограма, след първата беше в шок аз също. Казаха ни, че с тази спермограма нямаме шанс за дете по естествен начин нещата бяха много зле. След няма и месец направи още една спермограма, за голяма наша изненада втората по Крюгер беше в норма. Само не знам дали преживяемостта няма да е проблем за бебе. Не знам къде е истината, но знам че все още не сме се отказали. Ходхме и на друг доктор, който ни даде лечение надявам се това да помогне на мъжа ми. Аз се лекувам да понижавам тсх и пролактин, лечението е от началото на годината. За бебе се борим втора година, не е лесно. Но не съм е отказала, макар че ми е тежко често пъти. Сега гледам да мисля позитивно и да вярвам че тези месеци ще е моето чудо, защото нещата при мъжа ми поне видимо се промениха.
Най-трудна и болезнена беше борбата с мъжа ми не съм го очаквала, защото той искаше дете от мен поне на думи за другото не знам. А може и на него да му идва в повече стреса. Но все пак една такава борба няма как да е само за единия, тя е борба на двамата. А целта е повече е прекрасна!
Това е моята борба в няколко реда. Дано вече имаме повече побди от колкото поражения.
Благодаря ти, че пусна тази тема Estlar

Когато един мъж каже, че иска дете, мисля, че и представа си няма как се прави, износва и отглежда. Те се чувстват много... безпомощни, дори и да няма проблем при тях, защото целият този процес се развива в тялото на жена им, без техен контрол. Иска им се да го съпреживеят, но и да искат не могат. Не знаят как да се държат, какво да кажат, всичко уж трябва да стане естествено, правиш секс и след 9 месеца имаш бебе. От деца никой не им обяснява в подробности целия процес, за какво им е, нали не те ще раждат. Ако знаят какво е контракция, сигурно е от филмите, но не и от семейството.
И така, в миналото ако една двойка не е можела да забременее, никой не е предполагал, че проблемът може да е в мъжа, пращали са жената да се въргаля в роса, да пали свещи, да пипа дрехи на бременна, какво ли не.Мисля, че това сладко невежество, което заобикаля зачеването продължава и до наши дни. Аз нямах проблеми с моя мъж, защото той подозираше (не знам как), че може да има проблем. Но познавам много инати същества. Поне не сме се обвинявали, защото проблеми има и при двамата.

Мъжът ми твърди, че няма как да има като моето желание за дете защото не е жена. Сигурно е прав и ние жените повече имаме нужда от малкото създание от колкото те. Но това не значи, че не би се радвал ако се появи човечето. Сякаш той приемаше, че нещата ще се случат от самосебе си и че проблеми няма не и при него.
На всичко ми отговаряше с думите: Знам.
Да, но на мен това не ми стига за мен това не е подкрепа а само информационен поток от безполезна дума! С една дума знам нищо не означава за мен и не ми дава подкрепа.
Аз пък години се обвинявах, че в мен е проблема за липсата на деца при нас. После като разбрах, че може би проблема е в мъжа ми се настроих...и то не защото той има проблем, а защото той толкова дълго ме държа в неведение и ме кара да се обвинявам и да се съсипвам заради мислите в мен.
Дано всичко се нареди след толкова болка би трябвало да има и баланс-нещо хубаво да се случи. Така ми се иска.

Пожелавам ти съвсем скоро да се сбъдне мечтата ти Съншайн, защото виждам, че си извървяла дълъг и труден път. А аз си мислех, че само при мен мъжът  не е особено заинтересован от случващото се или поне така изглежда, определено не му се говори на тази тема и я отбягва или ми отговаря едносрично! В същност разбрах, че повечето мъже реагират на това не така, както на нас би ни се искало, мисля си , че както те не могат да ни разберат, така и ние не ги разбираме! Н о все пак съм сигурна, че когато разберат за двете черти ще бъдат по -въодушевени от нас!

И аз така си мисля, че ще е за последното. Хубаво е когато се случват хубави неща и очите греят от щастие.
Благодаря ти за пожеланията, дай Боже да е скоро и нашето щастие. А и на всички които минават по не лекия път. Както и на теб 

Споделям тук тема от друг форум, в първия пост има доста линкове:
http://forum.svatbata.bg/index.php/topic,28484.0/all.html

Мерси, Елена.

Искам да споделя с вас, каква закономерност забелязах в графиките си за измерване на БТ,която естествено може да не е вярна !
Първият месец, в който започнахме опитите и съответно измерването на БТ, графиката ми е перфектна, а аз бях супер спокойна, бях приела, че няма да стане веднага и не се притеснявах!Вторият месец графиката също е добре, според мен защото аз продължавах да бъда относително спокойна. И оттам нататък графиките ми стават скапани, както и настроението ми! Колкото повече време минава толкова повече се притеснявам и графиките ми не са добри!
Е, това е! Може и тези неща дето написах да са пълни глупости!