Започвам тази тема много плахо, защото аз самата не съм психолог. Когато нашата мечта отказа да се осъществи веднага и на момента, когато се появиха съмненията, тестовете, диагнозите, разговорите, разбрах колко малко внимание се отделя тук всъщност на това как издържаме психически на цялото това натоварване. А ето какво казват специалистите:
Болката от това да не можеш да имаш деца се равнява на болката по загубата на близък човек Напълно нормално е да се чувстваме депресирани, тъжни, нервни. Повечето около нас приемат и наричат това за вманиачаване. Добрата новина е, че всъщност е нормална човешка реакция. Ето преь какво може да очаквате да минете:
Отрицание Да, първата реакция на много хора е да отрекат проблема. По-често срещано е при мъжете. Защо го отричаме? Защото не може да повярваме, че се случва на нас, защото това означава да приемем, че тялото ни не функционира нормално, че сме "дефектни", като това е доста често използвана дума, в мислите ни. Най-опасното е да не се преодолее тази фаза. Осъзнаването, че проблем има е първата стъпка. Признайте всички проблеми - че това обтяга връзката ви, че се чувствате виновни, че ви е страх, ще се почувствате по-добре. Откъде съм сигурна, че изпитвате всичко това? Не само го изпитах на свой гръб, това казват и психолозите.
Следва гневът Гняв към партньора, който ви е лишил от дете, гняв към себе си и собственото си тяло, към приятелите, които не разбират, към Бог и съдбата, които са ви причинили всичко това. Гняв към другите жени около вас, които имат деца и изглеждат толкова щастливи. Гнав, отново към себе си, защото им завиждате. Не ви ли се е случвало? Минавате покрай бременна жена и във вас напира болка и... едно чувство "Защо тя да е по-добра от мен? С какво го е заслужила, а аз не?" Това също са нормални реакции
Пазаренето След гнева и вината идва волята за промяна. Може да се молите и да се обърнете към вярата, може да загубите вярата си, а може просто да дадете обет никога повече да не палите цигара, да промените живота си, да помагате на околните... Къде логични, къде нелогични мисли какво мога да дам, за да получа. Тук се крие отново вината, че може би не сте направили всичко по силите си. Не сте се изследвали, не сте спрели кафето, може би наистина не сте се молили на Бог, та нали най-добрите ни приятели казаха, че станало чудо, като отишли и се помолили.
Депресията идва ако нищо "спазарено" не подейства. А това е тежка, дълбока депресия. Социалната изолация почти винаги съпътства двойките с фертилни проблеми. Избягват да са около приятелите си с деца, семейните сбирки с неприятните подмятания, приятелите, които още не планират деца и не разбират каква е драмата в цялата ситуация. "Какво толкова, нали вече имате дете?", но не разбират, че е различно. "Нали може да осиновите". Да, знаем, но... толкова ли е трудно да се разбере, че искаме поне да изчерпим всички варианти да заченем свое дете. Дори и да се наложи да е в епруветка, а не в леглото или под звездите на някой карибски остров. Очаквайте и приемете за нормални и такива мисли, да. "Ами то ще е заченато без любов, противоестествено", и наистина това е обществената нагласа. Говорете открито, колкото повече знаят хората около вас, толкова по-малък е шансът да ви наранят. А и толкова повече популярност ще добие проблемът.
Приемане излезли от депресията, можем да продължим напред с живота си.
Да, това са петте фази на приемане на смъртта. Това са и петте фази, през които минава всяка двойка, дори и тези без доказан проблем. Реших да започна тази темичка, за да можем да споделяме. За да може да нищим какво се случва в главите ни и нормално ли е то. Прекалено много обвинения в "дефектност", "неморалност", "вманиаченост" се изказват от близки, роднини, че и от лекари. Искам да се успокоим, че всъщност не е така. Ще продължавам да пускам различни интересни неща, които намирам, но основната ми цел е да разкажем своите истории
Болката от това да не можеш да имаш деца се равнява на болката по загубата на близък човек Напълно нормално е да се чувстваме депресирани, тъжни, нервни. Повечето около нас приемат и наричат това за вманиачаване. Добрата новина е, че всъщност е нормална човешка реакция. Ето преь какво може да очаквате да минете:
Отрицание Да, първата реакция на много хора е да отрекат проблема. По-често срещано е при мъжете. Защо го отричаме? Защото не може да повярваме, че се случва на нас, защото това означава да приемем, че тялото ни не функционира нормално, че сме "дефектни", като това е доста често използвана дума, в мислите ни. Най-опасното е да не се преодолее тази фаза. Осъзнаването, че проблем има е първата стъпка. Признайте всички проблеми - че това обтяга връзката ви, че се чувствате виновни, че ви е страх, ще се почувствате по-добре. Откъде съм сигурна, че изпитвате всичко това? Не само го изпитах на свой гръб, това казват и психолозите.
Следва гневът Гняв към партньора, който ви е лишил от дете, гняв към себе си и собственото си тяло, към приятелите, които не разбират, към Бог и съдбата, които са ви причинили всичко това. Гняв към другите жени около вас, които имат деца и изглеждат толкова щастливи. Гнав, отново към себе си, защото им завиждате. Не ви ли се е случвало? Минавате покрай бременна жена и във вас напира болка и... едно чувство "Защо тя да е по-добра от мен? С какво го е заслужила, а аз не?" Това също са нормални реакции
Пазаренето След гнева и вината идва волята за промяна. Може да се молите и да се обърнете към вярата, може да загубите вярата си, а може просто да дадете обет никога повече да не палите цигара, да промените живота си, да помагате на околните... Къде логични, къде нелогични мисли какво мога да дам, за да получа. Тук се крие отново вината, че може би не сте направили всичко по силите си. Не сте се изследвали, не сте спрели кафето, може би наистина не сте се молили на Бог, та нали най-добрите ни приятели казаха, че станало чудо, като отишли и се помолили.
Депресията идва ако нищо "спазарено" не подейства. А това е тежка, дълбока депресия. Социалната изолация почти винаги съпътства двойките с фертилни проблеми. Избягват да са около приятелите си с деца, семейните сбирки с неприятните подмятания, приятелите, които още не планират деца и не разбират каква е драмата в цялата ситуация. "Какво толкова, нали вече имате дете?", но не разбират, че е различно. "Нали може да осиновите". Да, знаем, но... толкова ли е трудно да се разбере, че искаме поне да изчерпим всички варианти да заченем свое дете. Дори и да се наложи да е в епруветка, а не в леглото или под звездите на някой карибски остров. Очаквайте и приемете за нормални и такива мисли, да. "Ами то ще е заченато без любов, противоестествено", и наистина това е обществената нагласа. Говорете открито, колкото повече знаят хората около вас, толкова по-малък е шансът да ви наранят. А и толкова повече популярност ще добие проблемът.
Приемане излезли от депресията, можем да продължим напред с живота си.
Да, това са петте фази на приемане на смъртта. Това са и петте фази, през които минава всяка двойка, дори и тези без доказан проблем. Реших да започна тази темичка, за да можем да споделяме. За да може да нищим какво се случва в главите ни и нормално ли е то. Прекалено много обвинения в "дефектност", "неморалност", "вманиаченост" се изказват от близки, роднини, че и от лекари. Искам да се успокоим, че всъщност не е така. Ще продължавам да пускам различни интересни неща, които намирам, но основната ми цел е да разкажем своите истории
Ние от 2 години пробваме, няма установен проблем до сега, но и не сме правили кой знае какви изследвания( хормони, спермограма са ок) 
