Тема за споделяне: психологическият стрес и натоварване

Затова без графики и следене понякога е по-добре! А понякога помагат, ако има проблем да се открие. Не е лесно да чакаш всеки месец...

А пък аз явно толкова съм се развълнувала от тази тема, че снощи сьнувах, че имам положителен тест за О, за втори път, много късно през цикъла Даже направо изпаднах в паника какво да правя и какво значи това.

Да, точно това имам предвид, че явно вълнението ни идва повече и може би ни пречи! Но то пък как да не се вълнува човек, когато очаква нещо толкова хубаво?! Аз се мъча да запазя спокойствие този месец и да не надявам напразно , че след това много боли,но не се справям много добре!

Аз за момента сякаш успявам да се справя, но то е защото в момента се занимавам с едни изпити свързани с докторската ми програма и не ми остава много много време за мислене по други теми. Те диста удорбно траят до 26 август, когато е и очакваната дата на М.

Естлар, да ти отговоря чак сега(ще ме извиниш) -
На сина си му отдавам необходимото внимание, и то достатъчно, точно толкова, колкото му е нужно.
Другото .. Трудно е, много е трудно, няма какво да се лъжем, в един момент приятелите и близките ни с тяхната загриженост повече вредят, отколкото помагат, но не е по тяхна вина.
Не го правят с лошо, искат да помогнат, но се получава обратния ефект, защото това наистина няма как да го разбираш, ако не си го изпитал.Не може да се сравни с нищо друго, не може да се опише, хората могат само да предполагат какво е, но не и да разбират.
Никой не разбира мъката ми, освен другите като мен.
Изпадала съм в дупки на отчаяние, ревове и истерии.Но винаги се изправям и продължавам, не мога да допусна да се откажа(не и още..)
Пък каквото е писано ..
Все пак имам едно дете, да ми е живо и здраво!И ако такава е волята на Бог, то аз ще я приема.

аз пък не си представям да стоя с кръстени ръце и да рева по форумите.
правят се изследвания, ако нищо не покажат се започва асистирана репродукция.

Явно трябва да спра да споделям тук!

p.s. В първият си постинг написах всичко и за изследванията ..

С две думи си казала това, което мислиш, но ние тук говорим за неща, които е трудно да споделим с близките очи в очи, понякога седнал зад екрана на компютъра си готов да споделиш повече отколкото предполагаш, ние не "ревем", а споделяме + това всяка от нас прави нещо по въпроса и не стои със скръстени ръце! Това, че отделяме време да споделим опит и терзания не мисля, че е безотговорност и чакане на съдбата, тя да реши к'во, аджеба ше пра'и с нас...

А, Мамче не се обиждай така лесно 
Това със съдбата ми е вятър работа.
Борила съм стерилитет 5 години. Ревала съм, изпадала съм в депресии, не помага.
Съдбата си я взимаш в ръце и действаш. Бебето ми е резултат на трети опит от асистирана репродукция. Заченах го, износих го, дори не докрая и го родих с опасност за моя живот.
Жива съм, но на кантар.
Ако трябва да мина пак по тоя път- ще мина.
И не мога да си представя какво съм била преди нея.


Така, че поста ми въобще не е бил с цел да обижда някой. 6месеца- година температури, тестове за овулации добре, ама после има явно проблем.

Аз па, не съм се обидила, ама изобщо 
А и не съм казала, че чакаме съдбата...просто споделяме опит и вътрешни терзания, които съпътстват всички нас, борейки се за най-милото, като това споделяне не бих нарекла "реване"...
Аз също съм на твоето мнение, че човек не опита ли от всичко не може да каже, че не се получава , защото така е трябвало да стане и видиш ли, съдбата ни е виновна...съжалявам за това което си преживяла, но поне се вижда, че е имало защо! Искрено се възхищавам на такива борбени жени, които не се предават пред трудностите, а се борят с тях, защото и аз съм такава! Взела съм съдбата си в ръце и НЯМА да се предам, сигурна съм, че един ден ще прегърна нашето собствено дете и това ще е най-прекрасният момент в живота ни...въпроса е само кога точно ще стане /дано да е скоро/ и го пожелавам на всички, които си го пожелават  !

Усмихнат и слънчев неделен ден на всички

Разбирам те, то и на мен ми е трудно да бъда безчувствена на тази тема. А и ние жените сме си такива, докато мъжете дори и да изживяват нещо не го показват и казват по същия начин.
 

Хех, и мен ме обвиниха че цивря в другата тема с чакащите...само, че за да съм стигнала да пиша, значи нещата които съм направила са много ...а и всек изживява нещата по свой начин. Както и има хора които нямат с кой да споделят и да ги разбере някой защото примерно нямат приятелки които са изживели нещо подобно. Лично при мен аз нямам приятелки изживяващи подобни на мен неща и няма къде да споделя освен тук. Така, че всеки знае него си и на никой не му е лесно така че обвиненията и соченето с пръст не помага на никой.
И аз съжалявам за преживяното от sigma   ще ми се никой да не преживява подобни неща и всеки да има поне по 3 деца За да ни има като нация. Е, може би ме боли повече от нужното защото другите просто бягат от бг...но това е друга тема.

Mam4е споделяй! Не бях прочела поста ти когато отговорих по-горе...и аз мисля, че ако някой не е минал нещо няма как да го разбере...всеки разбира само това през което е минал. Това го знам от личен опит и е много горчиво от опит да разбереш нещата как стоят. И аз затова споделям тук  и в другата тема, защото няма на кой да кажа: абе виж ти имаш дете, знаеш ли какво е да чакаш дете и да не идва...как да го кажа на приятелка която е сама и има друга болка от самотата или как да го кажа на приятелка която има две деца вече? Как да поискам съвет или подкрепа от някой който не е минал през моето? Иначе мога да съчувствам на самотната ми приятелка и да се опитвам да и помогна защото знам какво е да си сам...но само толкова има неща които зависят и от нея. Но е абсурд приятелката ми която вече има две деца да ме разбере, дори и да ми каже нещо освен болка друго няма да ми донесе контакта с нея. Защото тя има две съкровища, а аз нито едно...Дори и страховете ми не може да разбере, още по-малко борбата ми и ходенето по лекари. Преди ходех само аз на лекар, сега и мъжа ми сигурно няма да разбере колко съм благодарна за това което прави но ние продължаваме да се борим. И болката ще я има докато не забременея и родя- болката от това, че нямаме дете вече трета година. При мен зее огромна празнина, но само дете може да я запълни и сълзите ми само дете може да промени от тъжни на такива от щастие.
Така, че само който минава през твоето може да те разбере не е нужно да се засягаш всеки е различен.
Аз мечтая, не само аз да имам поне две деца но и тези които искат деца да имат повече от две деца. Не мечтая само за себе си. Затова, ако имах финанси бих помогнала на много жени да имат деца - знам колко е трудно, знам че трябват и пари за изследвания и т.н.
Стискам палци бебето за което мечтаеш скоро да се появи и да ти донесе много щастие.

elenna добро занимание за разсейване си си намерила. И аз искам подобно, но за сега чакам.

Estlar Благодаря за темата!  

Мисля, че точно това е темичката за такива като нас които имат нужда да споделят защото стреса и натоварването им идват в повече. Успех на всички момичета.

Момичета, извинявам се, че изчезнах толкова отдавна. Наблюдавам нещо лошо, обаче. Наричат го Pain Olympics - синдромът да разберем и премерим кого го боли повече. Истината е, че всички ни боли еднакво. Репликите "стегни се", "успокой се и всичко ще се оправи","вярвай" не помагат, ама никак. Единственото, което облекчава болката е да се споделя и насреща някой да те изслуша без да те съди и без да се опитва да ти дава кураж. За да стигнем до момента със споделянето, означава, че кураж и сили вече нямаме и тези реплики са... кухи. Не им вярваме вече, защото сме ги чували милион пъти без резултат.
Аз ревах този уикенд. Бях на плажа и гледах как едно близко на нас семейство си играе със синчето си на залез слънце на плажа, смях, пръски вода, въргаляне в пясък, красота. Е, не издържах, разревах се, вместо да се зарадвам, почувствах се толкова зле, че си гушнах мъжа и тръгнахме да се разхождаме докато се успокоя. След това реших да компенсирам пък с малко показни изрази на това колко се обичаме, нали все пак сме заедно, и на това трябва да съм благодарна, ама нещо не успя да затъпи болката докрай.

Изпращам ти силни прегръдки  Дано днес вече се чувстваш малко по-добре.

Пореви си. И това ще мине.
След време ще се смееш на това. Гарантирам ти.
Като гушнеш рожбата си всичко се забравя. Само че понякога пътят е доста дълъг и трънлив. И изпитание за любовта на хората.

Да, така е фразите са без значение важно е да усещаш подкрепа с присъствието на отсрещния.
За реването и останалото те разбирам, защото се чувствам така и се чувствах така и май през цялото време ми е така и не мога да избягам от усещанията си. От липсите си, и пак не ми дава успокоение че някой е до мен физически като най-важното във живота ми го няма и съм празна отново. Не знам дали, ако се появи дете ще съм щастлива дълго но знам че няма да има по-щастлива от мен че мечтата ми се е сбъднала и живота е дошъл в моя живот.
Прегръщам те.

Сигурно е така.

Прегръдки за всички в темичката.