Публикувана: 9 авг. 2013, 16:44 ч.
Последно мнение: 2 окт. 2013, 19:40 ч.

Тема за споделяне: психологическият стрес и натоварване

4 672
74
1

# 60 30 авг. 2013, 15:57 ч.

Мнения: 4 954

Пънче, страхотен пост. Hug

Аз срам не изпитвам, но виж гняв - колкото искаш. Това с родителите е много особен момент. Страх не страх да ги разочароваме, казахме. Какво се получи - от страна на моите родители нямаше никакво разбиране. Трябваше аз да ги утешавам, че няма да имат внуче, а моите проблеми останаха на заден план. На неговите родители ни предстои да кажем тази вечер. Може би досега мъжът ми е бил спиран точно от срам, не знам, не му е удобно да говори за това никак. Очаквам там реакцията да не е особено по-добра. За съжаление, те не могат да се поставят на нашето място. Как реагираха вашите родители?

# 61 30 авг. 2013, 16:38 ч.

В сърцето на любимия човек
Мнения: 13 414

За щастие от родителите ни сега получаваме пълна подкрепа. В началото не искаха да повярват, че имаме проблем, убеждаваха ни, че трябва "просто да се успокоим и ще стане". С времето те самите приеха мисълта, че това това е просто препятствие, през което трябва да преминем. Със сигурност ги боли не по-малко от нас, но взаимно си помагаме и вдъхваме надежда, че един ден и в нашия дом ще се усмихва едно малко слънчице Praynig

# 62 30 авг. 2013, 17:41 ч.

Мнения: 1 726

Да, позната история пънче-мънче....те всички познати, които знаят историята около нашите неволи с бебеправенето и бебеполучаването все това повтарят...успокойте се и ще се получи....е много е лесно, м***а му...аз само им казвам, че няма как да не го мислиш!
Това е все едно да те боли зъб/глава...не може да не го мислиш, а болката от това е хиляди пъти по-голяма от зъбобол/главобол и по-продължителна! Аз достигам до извода, че на мен просто така си ми е писано, всичко да ми се получава, но докато стигна до получаването минавам през купища перипетии и неволи...връщайки лентата назад всяко нещо в живота ми, което съм постигнала е било съпроводено с малко или много препятствия, но в крайна сметка е постигнато!Та за това не се отчайвам /лесно/! Просто знам, че ще се получи, но трябва време!

# 63 30 авг. 2013, 18:21 ч.

Мнения: 39 463

Или аз съм станала много цинична или живота яко ме е очукал newsm78

# 64 31 авг. 2013, 09:35 ч.

Мнения: 1 726

Сигмичке, интересно ми е по какъв по-точнво повод, казваш тези думи?!? Peace

Искаш да кажеш, че не си имала нашите терзания по пътя към голямото щастие и че ти не си изпитвала същите неща?!? newsm78

А за очукване, всеки го е поочукал животеца оттук оттам и именно такива като нас стават хора!!!
А пък ако имаш някакво изпитано "лекарство" за нашите "вълнения", меткай го насам!!!

# 65 31 авг. 2013, 12:06 ч.

Мнения: 39 463

А, не.....
Разбира се, че съм ги имала. Пет години съм го чакала това дете. Минах доста път докато го получа като подарък от съдбата и докторите най-вече. Само, че от призмата на годините ми и трудностите вече си мисля, че като е целенасочено и човек знае точно какво иска, то тогава не би трябвало да губи време и емоции в нещо което не става. Впряга сили да търси начин да го получи.
Даже в Библията пише- искай, да ти се даде.

Ох, не знам дали ме разбрахте newsm78

# 66 31 авг. 2013, 12:21 ч.

София
Мнения: 16 208

Аз - не съвсем.... Искам, искам и не дава. А колко сили впрегнах..

И по разискването по-нагоре: не си мислете, че нас жените ни боли повече, мъжете страдат страшно (даже си мисля, че при тях е дори по-тежко, защото ние можем лесно да плачем, при тях само мълчаливо се трупа, което е по-опасно, защото после може да избие върху здравето).

Последна редакция: сб, 31 авг 2013, 12:37 от Sharky*

# 67 31 авг. 2013, 15:14 ч.

Мнения: 39 463

Чакай ще се редактирам, че и ти се редактира Mr. Green

Шарки,

Няма да коментирам повече.

# 68 31 авг. 2013, 15:37 ч.

София
Мнения: 16 208

Цитат на: sigma в сб, 31 авг 2013, 15:14

Чакай ще се редактирам, че и ти се редактира Mr. Green

Шарки,

Няма да коментирам повече.

Хъммм, изтръвах те newsm78

, сега ще се отдам на фантазии какво ли точно с писала.

# 69 7 септ. 2013, 03:51 ч.

Мнения: 1 846

Цитат на: rossti08 в пн, 26 авг 2013, 18:32

Oх, Съншайн съчувствам ти истински, да знаеш! Hug

Аз утре ще си запиша час за следващата седмица за гинеколог и да започваме с изследванията - хем искам да разбера какъв е проблема, ако има такъв, хем ужасно ме е страх, какво ще ми каже, дали проблемът няма да излезе сериозен! Cry

Все още не мога да повярвам, че стигнах до фазата да ходя по лекари, надявах се, че нещата ще наредят в разумни срокове, но уви!!! Sad

Знам!

Само, че това не помага нито на теб нито на мен. Peace

Аз от всичкия преживян стрес станах зле физически...сега го знам защото минах през какво ли не, даже и през неща които не очаквах. И мен ме е страх какви болести пак ще ми изпишат и какви лекарства ще ме натъпчат и резултата пак ще е неясен за мен то на лекарите какво им е. При мен нещата са много сложни не могат да бъдат описани в няколко реда, но знам че психиката е нещото което кара целия ни организъм за бъде здрав или да се разболее. Липсата на щастие също води до болести, както и стреса който е постоянен при мен неспирен...
Дано нещата при теб са по-простички, а не като при мен и съм в ужасна дилема какво да правя с главния си проблем от който идва всичкия този стрес и ужаси. А е толкова сложно като си се обвързал...не е като да си с някой на семейни начала или пък гаджета...оф! Confused

# 70 7 септ. 2013, 09:44 ч.

Мнения: 4 954

Съншайн, преди да вземеш окончателно решение, съветвам те да хванеш една приятелка, да се махнеш от мъжа си за един женски уикенд и да премислиш

- дали наистина той поражда стреса или стерилитетът е започнал да ви се отразява. Можеш да започнеш да го обвиняваш, да мислиш, че той е виновникът за всичко
- по-щастлива ли се чувстваше преди брака ви
- дали наистина едно дете сега е добра идея. Те не са решение на семейните проблеми, те ги влошават.
- какво си готова да направиш, за да имаш дете
- какво си готова да направиш, за да бъдеш с него

Мини през цялата ви връзка, която сигурно е по-дълга от двете години брак и виж защо според теб чак сега осъзна, че той е източникът на целия стрес.

Казвам ти го, защото аз намерих източника на моя стрес - обвинявах едно бивше гадже, а се оказа работата.

# 71 7 септ. 2013, 15:37 ч.

Мнения: 1 726

Съншайн

пак си във фаза изглежда, но ще ти мине сигурна съм! Интересни мисли ти се мъдрят в главата и мисля, че трябва ти сама да прецениш положението, в което се намираш...знам, че не е лесно сигурно да преминаваш САМА през всичко това, но най-добре както те е посъветвала Естлар, замини за известно време ако ще и сама някъде и прецени ситуацията! Постави се на местото на половинката ти и прецени дали неговото държание е моментно и дали е породено от нещо или просто си е такъв. Прецени дали си заслужава да водиш борбата, която си започнала и дали всъщност чудото не се случва именно заради това!!! Често пъти казвам, че всяко нещо си има причина да се случва или да НЕ се случва...горе главата и знай, че каквото и да решиш ще бъде за добро!!!Ние сме с теб, Hug

# 72 1 окт. 2013, 14:17 ч.

Мнения: 425

Здравейте и от мен Grinning

Темата ми беше интересна докато в нея имаше активност и понеже намерих нещо интересно в тази връзка реших да я побутна .

Хората са свикнали да вярват в обективни неща. Неща, които могат да се видят, измерят и разберат. Много по-лесно е да повярваш, когато лекарят ти казва, че не можеш да забременееш, защото имаш отклонение в хормоните или, че спермограмата ти не е добра, защото антиспермалните ти тела са повишени. Това са обективни и измерими неща. Да мислиш, обаче че собственото ти емоционално състояние играе много важна роля за това да нямаш деца, е абстрактно и трудно за приемане.
Малко хора си дават сметка, че зад всяка една човешка емоция стои реална и измерима промяна в неврологичното състояние на тялото и неговата хормонална система. Преди да възникне каквато и да е емоция, нервната и хормоналната система се изменят по определен и специфичен начин. Така че емоциите на ниво физиология са нещо реално и измеримо.
Това е много важно, защото когато една емоция се формира, хормоните, които участват в нейното изграждане, блокират действието на част от другите хормони. Твърде често потиснати са точно хормоните, които отговарят за репродуктивните процеси в човека.

Емоциите възникват в резултата на думите – нашата външна и вътрешна реч и картините, които рисуваме в съзнанието си.
Това което си говорим дори наум, може да предизвика емоции, хормоналната и неврологичната основа на които да потиска забременяването.
Картините, които рисуваме в съзнанието си са изключително мощен фактор за предизвикване на нашите чувства. Трябва да се отбележи, че не е важно дали нещата, които си говорим или представяме са истина или не. Мозъкът приема всичко, което си мислим за истина и променя физиологията на тялото така, че ние усещаме емоции, съответни на мисленето си.
В нашия мозък има програми за управлението на всички органи и системи. Част от програмите са вродени. Това са програмите, които отговарят за оцеляването, преживяването и размножаването. Тези програми имат своя йерархия като с най-висок приоритет са програмите, целящи запазването на човешкия живот. Програмите, които отговарят за продължаването на рода са от по-нисък порядък и това е обяснимо - за да имаш деца, първо трябва да си жив. Когато човек е поставен в ситуация, в която се чувства застрашен, когато мисли, че не може да се справи с даден проблем, когато не получава нещо важно, което смята, че му се полага или просто много силно го желае, мозъкът пуска една и съща вродена програма, целяща да му даде енергия, така че той да се бори или в краен случай бяга.
Дали в случая ще се използва думата стрес, напрежение, общ адаптационен синдром е без значение. Важното е, че процесът цели да даде на човека енергия и блокира всички други процеси. Получава се концентрация на енергията само за едно –оцеляването. Така една група хормони-стресовите поемат доминираща роля и пряко или косвено блокират половите хормони и репродуктивната система. Те не са свързани с борбата. Така се формира психологичния стерилитет. Ще спомена само някои от най-важните обективни фактори за него.

Единият е свързан с непосредственото действие на хормоните на стреса – кортизол и адреналин върху хормоните, отговарящи за репродуктивните процеси в организма. 1.Кортизолът потиска секрецията на гонадотропин (хормон, който отговаря за образуването на половите хормони в хипоталамуса) и на още два важни хормона, синтезирани в хипофизата и яйчниците. Тогава настъпва така наречената стресова или таламична аменорея и нейната честота сред здравите жени около 2%. Показателно е и, че сред осъдени на смърт жени, тя е 100% и за това през средните векове възниква диагнозата-“Аменорея на осъдените на смърт жени”.

2. Кортизолът пречи на нарастването на матката по време на бременността и повишеното му ниво се разглежда като предпоставка за спонтанните аборти или недоносеността. Той спомага и поддържа поликистозата на яйчниците.
3. При хроничен стрес депата на ДХЕА бързо се изчерпват и се нарушава синтезата на тестостерона и естрадиола, което се отразява негативно върху репродуктивните възможности и при двата пола.

4. Друго ниво на неблагоприятно действие е свързано с промяната на имунния статус. В първоначалната реакция на защита организмът синтезира много антитела. Тяхната роля е да търсят чужди клетки и ги убиват. Но когато такива няма, твърде често те се насочват към клетките на собствения организъм. Могат да се образуват антитела срещу собствените сперматозоиди, срещу оплодената яйцеклетка, плацентата или срещу щитовидната жлеза, която да възпрепятства забременяването.

5. Адреналинът свива кръвоносните съдове на корема и малкия таз с цел да пренасочи кръвта към мускулатурата. Това води до нарушено хранене на яйчниците, тръбите, матката и тестисите при мъжа. Така се нарушава съкращаването на маточните тръби, наблюдават се и изменения в яйчниците и маточната шийка.

6. На ниво клетка - имаме потискане на синтеза на ДНК и РНК, а от там и на клетъчното делене и то на клетките, които се намират в най-интензивен растеж, като например оплодената яйцеклетка. Това е една от причината за неуспеха на ин витрото.Получава се така, че лекаря прави хубава стимулация , яйцеклетките се оплождат и развиват добре, но поставени в матката, когато жената е напрегната и тревожна, деленето се блокира, ембрионът не се развива и всичко отива по дяволите.

7.Стресовите хормони повишават значително съсирваемостта на кръвта и това може да доведе до инфаркти в плацентата с опасност от загуба на плода.Това е и най-честата причина за късните аборти, губят се деца в 6-9 месец.

Различните автори дават различна статистика за психологичният стерилитет- от 15 до 30 процента.

Ролята на психотерапията в случая е да доведе до нов начин на мислене, защото мисленето води до увеличаване на адреналина и кортизола които пречат на забременяването.

Това е линк http://mama.btv.bg/f...fe1f2115</span>

към сайт в който жени със психологичен стерилитет разказват как след като са се успокоили са забременели и родили. Ще видите, обаче,че за това им е трябвало много време и мъки които биха си спестили ако бяха потърсили помощ от психотерапевт. В много случаи не би се стигало до успокоение чрез осиновяване на дете и последващо раждане на собствено дете.

Давам и оригинала ако на някой му се чете
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=9450

# 73 1 окт. 2013, 20:59 ч.

Мнения: 4 954

Мисля, че това е малко по-различно от т.нпсихологически стерилитет. Тук все пак се говори за стерелитет свързан с високите нива на стрес и определени хормони. Чист психолоически стерилитет, по пример, който чух преди няколко дни, е например, жена, претърпяла изнасилване силно е пожелала да не забременее в този момент блокира способността си да зачева деца. Или те е страх, или не си готов и някакви други такива неща. В написаното в статията вярвам, стресът не е помогнал на никого. Но в историята, която чух - не. Най-малкото, ако мислите ни влияеха толкова силно, в омента, в който вземем решението да имаме деца, щеше да стане.

# 74 2 окт. 2013, 19:40 ч.

Мнения: 4 696

Ох, не знам според мен стреса и постоянните мисли за това имат някакво влияние вурху репродуктивните ни способности. Неоспорим факт е, че много жени са забременели едва след като са се успокоили и дори примирили с това да нямат собствени деца. Но Естлар, аз мисля,че едновременно с огромното ни желание да забременеем има и един огромен страх от това, ако не успеем и честно казано при мен не знам кое е по-силно, имам чувството, че е страха. Sad

Препоръчани теми

Втора бледа черта на теста за бременност

1 026
Искам бебе

Идват слънчеви и топли дни, всички тестове са с две черти ! ~бебеправене 604~

363
Искам бебе

Уреаплазма парвум

204
Искам бебе

Ниски нива на АМХ и забременяване

565
Искам бебе

Причина:

Причина: