Детето ми е на година и половина и не ходи

Ами, те си играят, тя гледа отстрани, но ако някое дойде при нея и се закача тя се смее, забавно и е. Преди например като по-малка беше по-пасивна, сега се вълнува като гледа как играят на топка, тичат, но не се престрашава да опита и тя, ходи около пейката хваната и наблюдава. Съответно, на другите деца им става скучно с нея....Точно в тази връзка искам да попитам, ако някой знае, дали биха я приели на ясли, след като е на такава възраст, а не ходи. Въпросът ми е чисто хипотетичен, тъй като на държавна не ни приеха, а частна засега е утопична мисъл.

Да.Но не навсякъде.Аз понеже нямаше как да го гледам след годинката трябваше да го дам на ясла.Като ходих да питам преди това не знах дали ще е проходил и питах за това.В едната ми казаха че нямат персонал да го наблюдава и ще стои повече време в кошара.Но не ми отказаха.В другата нямаше проблем.Е той проходи ,ама колко очакваш да ходи като е проходил 10 дни преди яслата.Там 3 седмици само пълзеше и крачки от порядъка на 3-4.Ама с търпението на персонала след 1,5 месеца беше фурия.И пада там единия път по -лошо.
И тя се държи добре с децата.До две годинки децата не игрят с други деца.Седят на едно място но всяко си играе само.Така че сте о.к.

Идеята ми е да е сред децата, но ако ще е в кошара на година и шест месеца пак се получава дистанция. Сигурно, в някоя частна ясла е възможно, но...

Деси, не разбрах кои случаи са изключение?
Дъщеря ми е на 3 и говори супер неразбираемо за околните, въпреки че ходим на логопед. Разбира всичко, прави изречения, познава буквите, но просто произнася думите по бебешки. Обиколили сме не един логопед, но при нея проблем не е установен. Ходим на логопед по моя преценка и желание. Така че не мога да разбера какво имаш предвид под "Според теб нормално ли е напр./измислям си го примера/ дете на 4 год. да не може да състави сложно изречение и чужди хора да не разбират какво казва.А майката също да гадае от време на време.То и аз съм сигурна че ще проговори ама другите вече ще пишат буквите." Ами да, нормално е - някои деца се развиват с по-бавен темп, с някои просто е въпрос на липса на достатъчно внимание, при други има конкретен проблем и пр. варианти много. Въпросът е да се работи с детето и да се стимулира всячески, не да му се търсят кусури нормално ли е, не е ли нормално.

Колкото до това как и кога е родено детето - напротив, има много голямо значение. Не случайно говорим за рискови групи, защото при родените по-рано или с ниско тегло има редица рискови фактори. Това обаче в никакъв случай не означава, че щом е родено с нормално тегло и в нормална гестационна възраст е застраховано от проблеми.

Джули, аз лично не бих дала на ясла дете, което не ходи. Дори да го вземат бъди сигурна, че ще стои по цял ден "вързано" в някоя кошара и това за него няма да бъде никаква стимулираща среда, а тъкмо напротив - почти затвор.
При Чавдаров аз лично не съм ходила, защото не сме имали неврологична симптоматика, но работя с много майки, които го посещават редовно. Разбира се мненията са противоречиви, но в едно съм напълно убедена - ако има човек, който е компетентен в тази област, това е именно той. Независимо какъв човек е. Пиши какво е казал след като ви е видял. Стискам ви палци! Мисля, че рехабилитацията би ви се отразила доста ползотворно.

Точно това което си казала ,че няма застраховани.И не трябва да се "успиват" майките че детето е родено в термин и без проблеми.И точно че трябва да се работи по проблема а не да се търсят кусури.Аз водих малкия на логопед заради буквата "Р" и не защото не я казваше а защото едни думи бяха с френско такова а другите с нормално.
Мисля че не сме се разбрали.

Да, и ние достигнахме до този извод, разговаряйки с познати и със съпруга ми - не е нито за занималня за деца с ДЦП, нито за ''нормална'' ясла - ще я водя на логопед и педагог засега, жалко, че е само половин час на ден...Ако още месец няма промяна и в прохождането, ще отидем и при Чавдаров, и, ако се наложи, да продължим и с рехабилитацията. Когато преди месец я водех на физиотерапия, рехабилитаторката каза, че е въпрос на дни Чакаме...

Това, че детето може да направи няколко крачки, да се изправя, да ходи по мебелите или за ръчичка определено е признак, че дори да има някакъв проблем, той едва ли е голям. А пълзи ли, това не разбрах? Аз също мисля, че ще проходи скоро детето. Но все пак се консултирайте.

Аз и не виждам как може дете на година и половина да се задържи повече от половин час на ден на логопед/педагог. Дори за дете на 2-3 год. е трудно. Това е едно напълно оптимално време. Все пак имай предвид, че на тази възраст децата много трудно задържат вниманието си и това за тях също е натоварване. А ти гледай какво правят по време на този половин час и когато видиш, че детето е в кондиция може да продължиш вкъщи.

Деси  

Деси, пропълзя, когато я чакахме да проходи: на около година и месец-два; първо буквално се влачеше, после се научи и да пълзи и сега е като светкавица. В началото беше много припряна при специалиста, не си задържаше вниманието, съпротивляваше се, това докато влизах и аз. На някои задачки, които и поставяха, гледаше към мен сякаш да го направя аз или да й помогна. От няколко седмици насам по съвет на логопеда тя е самичка с него и вниманието и концентрацията й се подобриха, ходи с желание. А си мисля, че ако редува педагог и логопед за по половин час, няма да и омръзне, все пак по цял ден гледа само моята муцуна:)

Така ще проходи, че няма да можеш да я стигнеш съвсем скоро Убедена съм.

Не съм съгласна, че малкото или повечето внимание на майката са някакъв фактор в прохождането на едно бебе! Децата прохождат, когато им дойде времето.
Не съм съгласна и, че трябва да се успокояваме с мързела/ тежкото дупе и не знам си още какви неща за невъзможността на детето да проходи.
В случая с детето на авторката проблем има и се работи по него- логопеди, рехабилитация, изследвания и т.н. Или не считаш за проблем изброеното от майката- че детето не говори, не разбира и т.н.?

Малката ми дъщеря нямаше опора на краката си, никаква. Отлагах до 6-7 месечна възраст, вярвах, че нещата ще се получат от само себе си, вярвах на разни писания тук- там, на споделени истории и т.н. Но накрая повярвах на инстинкта си- заведох я на невролог, правихме ТФЕ, назначиха рехабилитация и процедури и ТОГАВА нещата се получиха!

Съветът ми е да търсиш отговор, да действаш, събери още лекарски мнения, направете още изследвания, правете пак рехабилитация- всичко, което е по силите ти!

Тарталета, определено, когато детето се държи на столче или в количката през по-голямата част от деня има ефект върху неговото прохождане. Когато имаш да разнесеш 4 деца в 4-ри различни училища нямаш кой знае какъв избор. Това е което наблюдавам масово около мен.
Джулия не беше споменала конкретно за всички проблеми, които има дъщеричката и. Както виждаш, спряла съм да коментирам, защото не съм компетентна. Разбира се, че в случая детето има нужда от специализирана и навременна помощ.
Що се касае до моето дете, смятам, че наистина е въпрос на темперамент.

Дълго време и аз го отдавах на темперамента, още повече че още като по-малка мненията на специалистите бяха противоречиви, но надделяваха становищата, че ще навакса; е, вече е на възраст, в която неходенето не е нормално състояние, тоест явно е имало някакъв дефицит, който ако беше овладян навреме, нямаше да се стига до тук. От няколко дни поне се пуска свободно да бута количка, което ме обнадеждава. За съжаление с малките деца, освен ако не е силно изразен проблемът, е трудно да се диференцира, то при възрастен човек е трудно ровичкането в психиката, камо ли при довчерашно бебе. Ще се следим изкъсо, ще направя и ЯМР  на 2 години, и генетични в края на годината, каквото са ми казали като съвет - ще гледам да го направя. Не искам да изпускам пак нещата, както се случи, докато беше бебе...

Джулия, дъщеря ми проходи в неделя, на 15 септември. От известно време обикаляше държейки се за мебелите, но я беше страх и все огъваше коленца. За сметка на това лази отдавна и се катери сама по дивани и по стълби /аз естествено винаги съм зад нея, но винаги съм я оставяла/. В неделя най-неочаквано за мен се пусна и вече прави малки крачки, въпреки че все още ме търси и я е страх. Засега се придвижва само из къщи на малки разстояния, а в парка сме с каиши. Тя е наистина едричка - 82 см и 13 кг на 1 и 1 месец.
Искрено се надявам много скоро да се похвалиш, че твоето детенце е направило първите си стъпки, както и да преодолеете всички проблеми.

Честити ходещи крачета на малката Мария - като по учебник! Ени е 10 кг и 80 см, фъстъчеста е, което всъщност е още една предпоставка за лесно и ранно прохождане.

Не съм от честото влизащите но се улавям че сега заради твоята малка принцеса често надничам да видя дали не си писала че е проходила.И ще чакам упорито.Пък дано не чакам много и малката да докаже че туй дето го изприказвахме е било празни приказки.И притеснението ти да е едно по малко..пък след една година да не остане нито едно.