Много, много мило!
- Публикувана: 13 септ. 2013, 17:23 ч.
- Последно мнение: 11 май 2014, 08:47 ч.
Детето ми е на година и половина и не ходи
Проходи! Проходи! Проходи! Снощи, просто така! Голям товар ми падна от плещите, има още доста какво да се прави, но поне това притеснение отпадна, макар и с цената на огромен страх, несигурност и кошмар! Благодаря за подкрепата на всички включили се в темата! 
Джулия, радвам се толкова много! След 2 седмици ще тича из вас, ние вече луднахме. Пожелавам и здрави крачета, с които да опознава света и да прави пакости навред, защото така растат здрави дечица
Жива и здрава и всички майчини тревоги да са напразни, мила 
Проходи! Проходи! Проходи! Снощи, просто така! Голям товар ми падна от плещите, има още доста какво да се прави, но поне това притеснение отпадна, макар и с цената на огромен страх, несигурност и кошмар! Благодаря за подкрепата на всички включили се в темата!
Здравейте, момичета, бих искала да ви попитам нещо, което по-скоро свързано с въпроса "как"...Накратко, на наш роднина детенцето, на година и почти два месеца не ходи, не пълзи, не повтаря думички, никак не е подвижно, но не е пълно...горе-долу това, което описва Julia_21. От една страна смятам, че трябва да се каже на майката и таткото, че нещо трябва да се предприеме (поне прегледи), от друга страна, таткото е малко , ох, не знам как да го кажа без да прозвучи, че му слагам диагнози, да речем по-бавно схваща, иначе е много добър, послушен и изпълнителен. И аз се сега , като относително външен за тях човек, се притеснявам, защото смятам, че някой трябва да им каже - т.е. че ако не им се каже безвъзвратно губят ценно време, хем се чудя ДжиПито толкова ли не го е забелязала, хем ме е страх точно аз ако кажа, да не вземат да се обидят, да казвам на тяхна роднина по-лошо, да не стане като клюкарстване, и не знам какво да правя...Дайте съвет, моля 
. Не искам никого да нараня, а ми е жал за детенцето.
. Не искам никого да нараня, а ми е жал за детенцето. 
Точно нашия случай. Аз взех мерки едва на година и три месеца, и преди това ходехме по лекари, но казваха, че възрастта е такава, че може да се развива и скокообразно и е безпочвено на възраст под година и половина да се слагат диагнози, особено на ментално и поведенческо ниво. Моят мъж също до последно се дърпаше и казваше, че детето е просто по-спокоен темперамент, с това се успокоявахме, че прилича на него. Най-малкото, колкото и нескромно да звучи можеш да им предоставиш моята публикация, както и данните на СЗО за прохождане: верно, че широката граница е до година и 6 мес, а при някои дори година и осем, но като цяло, ''адекватната'' граница, ако мога така да се изразя с мой си термин е година и 3, макс 4 мес. Една консултация с невролог не пречи! Дано успееш да ги убедиш да го направят. Доносено ли е детето?
Има 2 варианта.Хората не са "много в час" и го приемат това което им кажеш добронамерено и предприемат мерки.В другия вариант/ за който си имам нагледен пример/Майката доказва на цялата рода че нищо му няма на детето и ще те изяде с парцалите че се месиш.Понякога по медицински причини/като заболявания на майката/ майките са предупреждават че съществува риск ако родят децата да имат проблеми.Тази жена роди и сега доказва че лекарите не са били прави и не предприема нищо.Основанията са тези които мъжа на Julia е казвал. Но се оказаха прави...
А ЛЛ в това отношение са си направо голи и боси...
А ЛЛ в това отношение са си направо голи и боси...
Доносено е. Майката имаше миома преди и по време на бременността, но не знам дали там може да се търси причина (или нещо наследствено от таткото). Не е и моя работа да ровя и слагам диагнози, просто се чудех доколко е моя работа аз да им казвам да предприемат поне специализиран преглед.
Джули, не, не стои изобщо изправено, даже и с помощ от родител, веднага подгъва колене, не пълзи, не забелявам и елементарно подражание - но това не е меродавно, аз все пак го виждам детето за по 1 час на няколко мецеса. По време на масаж или раздвижване с външна помощ си личи, че му е приятно, усмихва се, но толкова, не се смее, не участва със собствени движения.
Иначе благодаря много за отговорите, разбрах, да се пробвам да й кажа на майката, пък ако ми се обиди, обиди...
Джули, не, не стои изобщо изправено, даже и с помощ от родител, веднага подгъва колене, не пълзи, не забелявам и елементарно подражание - но това не е меродавно, аз все пак го виждам детето за по 1 час на няколко мецеса. По време на масаж или раздвижване с външна помощ си личи, че му е приятно, усмихва се, но толкова, не се смее, не участва със собствени движения.
Иначе благодаря много за отговорите, разбрах, да се пробвам да й кажа на майката, пък ако ми се обиди, обиди...