Дали след толкова години нещо ще се промени.....?

  • 19 001
  • 276
  •   1
Отговори
# 255
  • София
  • Мнения: 24 839
Цитат на: AbsurT


Говорим за двама души, които живеят на един адрес.
Нищо повече черно на бяло няма в правния мир.
Според Бояна, след като живеят така известен брой години, щат не щат, имат права един върху друг.

Може и да греша, но май е така особено , когато имат и дете, припознато от родителите си - води се нещо като брак, само че без усложненията от развода. Така се избягват и злоупотребите, причинявани от уж "самотните" майки и правилно - щом живееш с мъж, припознал детето - никаква самотна майка не си.

Детето е друг разказа- то си е наследник, щом е припознато.
Мен ме интересува другото- двама души без нищо черно на бяло, което да ги свързва, живеят заедно брой години и щат- не щат, добиват права един от друг.

# 256
  • Мнения: X
На автора на онази другата тема сега нямаше да му се налага да припознава детето си и евентуално после да доказва че му е баща, ако имаше брак с майката или регистрирано съжителство.

# 257
  • София
  • Мнения: 17 596
Сега сутрин той ми прави кафето, аз се радвам да правя палачинки, той се радва да ги яде.  Mr. Green
Хич не е глупав младежът, едно кафе се прави за 1 мин., а палачинките се мятат за почти един час.  Twisted Evil
 
Хаха, той беше хитър, докато не открих, че вади егати майсторския замах и ги мята като в готварско предаване.  Laughing От тогава аз само правя сместа и го оставям да се поти. Ама нали се опитвам да мина за ССФ, тия работи не се казват на глас.  hahaha

Е, открила си, значи, една житейска истина: Майсторите на палачинки, истинските майстори, са само мъже! На жените просто не им се получава така - при това една от най-близките ми приятелки е изключително добър професионален готвач. Обаче палачинките... ако мъж не ги е подхвърлял, не са същите.
При това не непременно само собствените мъже - и братята, примерно, стават за тази работа...

# 258
  • Мнения: X
Да споделя мнението си относно брака от моя скромен личен опит.
Човек отказва брак само и единствено от страх от сериозно обвързване - по себе си съдя. Laughing
Аз напълно разбирам мъжете, които не искат брак, но деца - искат.
Скрит текст:
Не ме разбирайте погрешно.
Партньорът ми предложи брак - отказах. Пита ме втори път - категорично пак "не" , за дете склоних с 100 мъки, уговорки и условия  Laughing , просто всичко това е доста обвързващо и задушаващо.
Раздавам се доколкото мога във връзката ни, но просто искам, когато ми писне, да мога лесно и безпроблемно да си хвана шапчицата и багажчето.
Според мен всеки, който се дърпа от брака е такъв тип индивид.
Хората, които държат на брака са готови на много повече компромиси, готови са да изтърпят по-големи гадости и следователно са по-лоялни партньори.
На мен това ми е абсолютно непонятно.....    newsm78
Как може да те е страх от брак, от който винаги можеш да си тръгнеш, а не те е страх от дете, което е доживотно сериозно обвързване?
Липсва всякаква логика....."Искам дете, което ще е мое, докато съм жив, ама не искам брак, който по всяко време мога да прекратя/зарежа."    Thinking

# 259
  • Мнения: 30 802
Може, може. Детето ти го оформяш...а бракът оформя теб, дори да не го искаш. И ако видиш, че си се отклонила много далеч от някои ориентири, на които държиш...ами може да се паникьосаш и рязко да смениш курса. Като не си омъжена, като че ли по-лесно си спомняш коя си, особено ако някой почне преднамерено да прави опити за промяна.

# 260
  • София
  • Мнения: 975
Да споделя мнението си относно брака от моя скромен личен опит.
Човек отказва брак само и единствено от страх от сериозно обвързване - по себе си съдя. Laughing
Аз напълно разбирам мъжете, които не искат брак, но деца - искат.
Скрит текст:
Не ме разбирайте погрешно.
Партньорът ми предложи брак - отказах. Пита ме втори път - категорично пак "не" , за дете склоних с 100 мъки, уговорки и условия  Laughing , просто всичко това е доста обвързващо и задушаващо.
Раздавам се доколкото мога във връзката ни, но просто искам, когато ми писне, да мога лесно и безпроблемно да си хвана шапчицата и багажчето.
Според мен всеки, който се дърпа от брака е такъв тип индивид.
Хората, които държат на брака са готови на много повече компромиси, готови са да изтърпят по-големи гадости и следователно са по-лоялни партньори.
На мен това ми е абсолютно непонятно.....    newsm78
Как може да те е страх от брак, от който винаги можеш да си тръгнеш, а не те е страх от дете, което е доживотно сериозно обвързване?
Липсва всякаква логика....."Искам дете, което ще е мое, докато съм жив, ама не искам брак, който по всяко време мога да прекратя/зарежа."    Thinking
И на мен ми е непонятно. Нямам брак (заедно сме от 20 г.),имаме дете и то е най-обвързващият фактор. Липсата на брак при нас е съвместно решение. Детето е планирано, много чакано и желано. Никога не бих се съгласила да родя от човек, с който не съм сигурна дали искам да живея и да бъде баща на детето ми. За съжаление всичко се случва в живота, не изключвам раздяла, но винаги водещото би било интереса на детето ми.

# 261
  • Мнения: X
Мамасита, как точно бракът те ограничава да се сещаш коя си? То вярно че всеки прави компромиси в брака, но не е ли същото и при дълги връзки, съвместно съжителство и особено наличие на деца? Всъщност съобразяваш се заради добруването на децата основно, а не заради подписания в общината документ.

# 262
  • Мнения: 30 802
Трик на психиката. Казваш си- сега съм омъжена, няма време за занимания Х, Y и Z, стоят несериозно. Даже никой да не го иска от теб.

Не важи за всеки, разбира се, но има хора като мен, дето малко хвърчат. Аз го харесвам това хвърчене и си го пазя, нищо, че вече влизам в средната възраст. Но може би именно защото вече съм по-голяма. С първия си брак като се замисля, имаше голяма трансформация, като че ли прекрачваш една граница и нещо те кара да си пренаредиш живота, което донякъде се оказа грешка.

# 263
  • София
  • Мнения: 12 785
Трик на психиката. Казваш си- сега съм омъжена, няма време за занимания Х, Y и Z, стоят несериозно. Даже никой да не го иска от теб.

Ама то зависи от представите ти за брака. Какво значи сериозно и несериозно иначе? Хората работят, има приятели, свои интереси и едновременно с това брак. Имаш отговорности към децата си да се грижиш за тях, което ограничава за даден период, но това е. Не виждам какво друго може да ти отпада като несериозно. Даже напротив, човек има нужда от несериозните неща, за да си почива, да отпусне и да няма отговорности час-два или ден-два.

# 264
  • Мнения: 30 802
Ами например имало е дни в живота ми без мъж, в които засядам и не час-два, ами 6-7 часа рисувам. Примерно съботен ден. Е няма как да си с мъж/гадже и да отсвириш така човека, ама въобще да не те закача, в смисъл- няма ме, това ми е най-важно. И други такива "изчезвания" в моите си светове. Няма как да посвещаваш същите часове и същата дълбочина на внимание на някои дейности, ако около теб има човек и все пак трябва в някаква степен да си на разположение. А понякога и една реплика може да те извади от "потока".

# 265
  • Мнения: X
Репликата може да те извади от потока, но това за разположението и че нямало как да се занимаваш 6-7 часа с твои работи, не го разбирам. Може да зависи от жилищната площ, не знам.

# 266
  • София
  • Мнения: 12 785
Ами например имало е дни в живота ми без мъж, в които засядам и не час-два, ами 6-7 часа рисувам. Примерно съботен ден. Е няма как да си с мъж/гадже и да отсвириш така човека, ама въобще да не те закача, в смисъл- няма ме, това ми е най-важно. И други такива "изчезвания" в моите си светове. Няма как да посвещаваш същите часове и същата дълбочина на внимание на някои дейности, ако около теб има човек и все пак трябва в някаква степен да си на разположение. А понякога и една реплика може да те извади от "потока".

Различни възгледи имаме явно. Това, което описваш са ограничения, когато си с малко дете. Аз съм интроверт и всеки го знае, няма да застана да се гледам в очите с часове с никого. Рисува ли ми се ще рисувам, гледа ли ми се в една точка – гледам. Само за детето си налагам ограничения и то по обективни причини, но и него не съм навикнала някой постоянно да го забавлява. Всеки трябва да умее да се забавлява и сам.
Та един мъж, ако е такъв, каквато си ти, докато ти рисуваш или пишеш ще свири на китара или нещо ще чете, ще спортува, де да знам. Просто трябва да е като теб, иначе вероятно ще стане както казваш ти, т.е. аз не бих понесла това.
А реплика не може да ме извади от нищо, защото повече от десетилетие съм работила все на места, в които постоянно някой влиза, излиза, говори и това не ми пречи да си пиша или мисля. Напротив, сега тишината ми пречи, разсейването ми липсва и за тази цел ползвам форума и Фейсбук. Докато правя нещо друго, което изисква повече мисъл, се разсейвам в два три други прозореца и това ми помага.

# 267
  • Мнения: 30 802
Шумът от колеги в нюзрума е различен. Ако влезе в стаята любим за мен човек, давам минимум 30% от вниманието си, няма как иначе. С готовност да оставя каквото правя и да чуя човека, защото е по-важен, разбира се. Не е същата техника за игнор, както при шумен офис.

# 268
  • София
  • Мнения: 12 785
Шумът от колеги в нюзрума е различен. Ако влезе в стаята любим за мен човек, давам минимум 30% от вниманието си, няма как иначе. С готовност да оставя каквото правя и да чуя човека, защото е по-важен, разбира се. Не е същата техника за игнор, както при шумен офис.
Еми, за теб е трудно явно да си с някого. Неприятно, съжалявам. Хората сме различни. Peace

# 269
  • Пловдив
  • Мнения: 14 854
Тълкувателното решение касае случаите, в които е имало обещание за брак няма нищо общо със злополуки и обезщетения при починал партньор, а касае обезщетение за непозволено увреждане по ЗДДС. Между другото, самото решение е от 1969 г.

Тълкувателното решение, всъщност постановление на пленума на ВС, за което говори Натака, разбира се, няма нищо общо с обещанието за брак, но мен направо ме е срам да обяснявам такива неща на брилянтната юристка, която в една друга тема окачестви онова, което пишех по друга правна тема (и което беше напълно вярно), като ръсене на бисери и изрази надежда, че не съм юрист, макар че нямало да се учуди.
За ЗДДС вместо ЗЗД съм съгласна, че е неволна грешка, но за другото - не.
Злобна съм си аз, какво да се прави...

Постановлението е номер 5 от 1969 г. и е това:
http://www.juen.bg/sp-vks/zakzd/40504151.htm

Общи условия

Активация на акаунт