Страховете, преодоляването им.... или не

  • 14 771
  • 102
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 141
Страх ме е от гръмотевици
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането

Не се плаши, предполагам си се наслушала на обяснения колко много боли колко проблеми могат да се получат и прочие... Недей, не обръщай внимание, мисли само за това че като отидеш няколко часа по-късно ще си гушкаш бебчето, мисли за този момент, остави се на течението да те води. Аз имах много висок праг на чувствителност с първото раждане и исках да мина без никакви упойки и тн. 12 часа стисках зъби и чаках както се казва, веднага щом се роди каката успях само да я видя и да съм сигурна че всичко е наред и припаднах, дори не успях да я подържа, не е болка за умиране, за това пък с втората си поисках епидорална и всичко мина перфектно. Не мисли за това какво може да се случи защото това са само вероятни пътища, а какъв ще бъде крайния резултат ще видиш че всичко ще бъде наред  Hug Hug Hug

Много е дълго и за това го слагам в скрит текст и се извинявам предварително.
Скрит текст:
Страх от смърт: Ами преодолях го до голяма степен ща не ща независимо дали става въпрос за близки или не. Стана една вечер преди няколко години, баща ми получи масивен инфаркт, чакахме линейка повече от 2 часа, не искаше да го караме към болницата въпреки че имахме тази възможност, имам някакви медицински познания, направих всичко което знам за да му помогна поне малко, в крайна сметка се оказа че съм се справила но не е било достатъчно поне според мойте разбирания (получих и признание за действията си от спешна помощ не за първи път), замина си в ръцете ми и това беше. Бях се сринала и започнаха проблеми с нервите и паник атаки накрая се обърнах по някаква причина и вместо страх от смъртта я приветствах, исках да дойде по-бързо за мен, после и това отмина и като починаха още двама макар и не около мен в този си час се примирих някак си от вътре.Близо четири години след смъртта на баща ми майка ми при един скандал се обърна към единия ми брат и му каза че "човека с медицинските познания в къщи нарочно го остави да почине", тоест аз. А Бога ми направих всичко по силите си, това окончателно ме срина  Cry Почувствах се окончателно виновна и исках да сложа край на живота си, радвам се че се намериха добри и истински хора които да ме искарат в този момент от ямата в която бях затънала. В крайна сметка това беше и нещото което ме накара да претъпна от мисълта за смъртта.От тогава стигнах до извода че каквото и да става не винаги можем да помогнем или да предотвратим случващото се, искаме или не това е живота в целия му блясък. Била съм мъртва, сетих се за това когато исках да умра, за това и исках да сложа край на живота си, няма от какво да се плашим, знам че да загубиш близък или само мисълта за това е плашеща но реално няма от какво поне за мен до голяма степен. Тъй че горе главата и не го мислете, рано или късно всички си отиваме от този свят. Прегръдки за всички Hug Hug Hug

# 31
  • Мнения: X
Страхове имам доста и с различна степен и основно за неща, които не мога да контролирам. Най-големият ми страх са змиите. Изпитвам страх дори само, когато изписвам думата.  Embarassed Непреодолим е. Нямам търпимост да гледам това влечуго и за секунда нито на снимка, нито по тв, нито на рисунка. Казват, че трябва де се срещаш със страха си, за да го преодолееш. Исках да направя опит да зърна ... на една изложба, като уговорката беше да видя една и да приключа с разглеждането. Не успях. Втори опит не бих предприела. Пречи ми до там, че не мога да се разхождам в летните месеци на места, които харесвам, да ползвам шезлонг, люлка и т.н. на вилата ни.  Embarassed Страх от кокошки и крави също, но не в такава голяма степен, а и вероятността да ги срещна е много по-малка.

# 32
  • Варна
  • Мнения: 2 268
И мен ме е страх от гръмотевици и асансьори,но най-големият ми страх е от стоножки!

Мъжът ми също има фобия от тях. Ужасно е.


Моят най- голям и май основен страх е да не загубя близък човек. До преди 4 години, когато почина баща ми, все си представях, че точно тези беди ще ме подминат, че точно на мен няма как да ми се случат. Е, вече е най- големият ми страх. Станала съм адски черногледа и навсякъде ми се привиждат неизлечими болести. Опитвам се да си налагам да съм по-позитивна, но е трудно.

# 33
  • Мнения: 141
И мен ме е страх от гръмотевици и асансьори,но най-големият ми страх е от стоножки!

Мъжът ми също има фобия от тях. Ужасно е.


Моят най- голям и май основен страх е да не загубя близък човек. До преди 4 години, когато почина баща ми, все си представях, че точно тези беди ще ме подминат, че точно на мен няма как да ми се случат. Е, вече е най- големият ми страх. Станала съм адски черногледа и навсякъде ми се привиждат неизлечими болести. Опитвам се да си налагам да съм по-позитивна, но е трудно.

Ще се справиш с времето, още ти е прясно както се казва пък и такова нещо не се забравя  Hug

# 34
  • Мнения: 3 371
Страхове имам доста и с различна степен и основно за неща, които не мога да контролирам. ..............
Цитирам теб, защото основния проблем на страховете/при почти всички хора/ си го описала - липсата на контрол относно ситуацията/положението.
Не предлагам терапия, нито каквото и да е , само отбелязвам.

# 35
  • Мнения: X
Salt on Our Skin
Скрит текст:
никнейма ти свързан ли е с един мой любим филм  Laughing http://www.imdb.com/title/tt0105306/

# 36
  • Мнения: 18 562
Аз пък съм изявен хипохондрик.
И от раждане ме е страх, и малко от самолет, ама летях без проблем и сега пак ще летя, ама пак си ме е страх. Simple Smile също имам и страх от провал  Crossing Arms
Един много голям страх -от смъртта, от загуба на близък, изпитвам също страх.
Имам страх и от височини, но много лек и от тези люлки-гондоли, разни там по дестките паркове, корема ми се преобръща и се свива.
Преди го няма този страх, но отскоро ми се появи, особено от рязкото слизане от горе-надолу  Simple Smile

# 37
  • out of space
  • Мнения: 8 573
Никой ли не го е страх от возене в кола?  Rolling Eyes Кръвно вдигам, ускорен пулс, непрекъснато натискам въображаема спирачка и изобщо студена пот ме облива. Нещата се влошават...
В градовете и второкласните пътища не ме е страх, но на магистралата е ужас...може би, заради скоростта...

# 38
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 298
Страхувам се да се кача в асансьор.Затова и жилището и е на нисък етаж.
Страхувам се от болести.Много.
Страхувам се от високите скорости,ако пътуваме с кола по магистралата.ММ знае и кара с не повече от 90-100.И затова винаги си пътуваме с нашата кола.
Страхувам се от височина.Не мога да застана на ръба на висока скала например.Не мога да изляза на балкона ,ако съм на висок етаж.
Страхувам се от змии.

Нямах никакъв страх,когато влизах в болницата да раждам.Нямах търпение да видя бебето .

# 39
  • На топло
  • Мнения: 4 130
Страхувам се от стари български асансьори. Не се качвам и не разрешавам на детето да се качва.
Бяхме на гости и хората ни гледаха така  Shocked когато разбраха, че няма да го ползваме, за 10 етаж, всеки ден по няколко пъти. А този асансьор си беше
като влакче към ада. Но нямам никакъв проблем с нови, нормални такива, пътувам си без проблем и страх.

От високо ми става лошо, даже като си помисля за това и вече ми се вие свят и ми се повдига. Живея на нисък етаж и съм отвикнала.
Като ученичка висях от балконите до кръста да си говоря с приятелките, като си го спомня днес и ми става много лошо.

# 40
  • Мнения: 5 419
От високо.Само като погледна надолу и се разтрепервам и ми се завива свят.
От самолети.Не съм се качвала и мисля,че никога няма да се кача.Дано не ми се налага!
От кучета преди ме беше страх,сега не.
От духове (вярвам в тях и ме е страх до някаква степен).
Не знам как се преодолява. Ако се кача на самолет и летя,може и да не ме е страх следващия път,но се съмнявам.

# 41
  • Мнения: 3 371
Salt on Our Skin
Скрит текст:
никнейма ти свързан ли е с един мой любим филм  Laughing http://www.imdb.com/title/tt0105306/

Същият  Hug

# 42
  • Мнения: 2 226
От високо.Само като погледна надолу и се разтрепервам и ми се завива свят.
В такива моменти ми се подкосяват краката и ми се свива стомахът..
Странно е и чувството, което изпитвам понякога в моменти на страх - страхувам се, но същевременно ми е смешно, не мога да си го обясня. Mr. Green Sick Rolling Eyes Дори понякога, ако има и други хора с мен, си мислят, че се преструвам. Confused

# 43
  • Мнения: 11 571
От стълбища без перила. Ако има стена от едната страна се подпирам на нея. Ако няма- минавам, но направо главата ми започва да бучи, подкосяват ми се краката, сърцето ми започва да прескача. Или се хващам за човека, ако съм с някой.
От ескалатори. Да съм се качвал три пъти, заради детето. Мога да го преодолея.
От екопътеки- не и не!!! Веднъж ходих и опищях местността, без да преувеличавам.
От малки и тесни планински пътища- като пътувам с кола се возя със затворени очи. Все си представям как падаме в пропастта.
Общо взето-мразя камънаците. А хората и пари дават. Mr. Green
И от море, от удавяне- влизам до колене, плацикам се и излизам. Ако вляза над кръста сърцето ми спира- все едно някой го обгръща с длани и не мога да дишам. В басейна се държа за стълбичката.

# 44
  • София
  • Мнения: 4 328
хм, като ви чета, излиза, че съм някаква много безстрашна Simple Smile
пък не е съвсем така.

Общи условия

Активация на акаунт