детето ми неутрализира нерационалните страхове.
човешките винаги ги има.
човешките винаги ги има.
- Публикувана: 21 май 2016, 21:39 ч.
- Последно мнение: 16 юни 2016, 18:07 ч.
Страховете, преодоляването им.... или не
Мен в апартамент не ме е страх. Само в къща.
В апартамента има по-малко начини да се влезе и на всички сме сложили резета + СОТ... Нямаш ли шпионка? Опасно е да отваряш така...
В апартамента има по-малко начини да се влезе и на всички сме сложили резета + СОТ... Нямаш ли шпионка? Опасно е да отваряш така...
Имам шпионка но не се сетих да погледна, с тоя гибс ми хрумна че съм добре въоръжена с две патерици и за това отворих директно.
Страх ме е да пътувам извънградско...
Страх ме е , да пътувам някъде и да забележа , че около мен няма населено място или хора. Панирам се .
И аз не обичам концерти, претъпкани места , където няма въздух или по скоро изход.
Страх ме е , да пътувам някъде и да забележа , че около мен няма населено място или хора. Панирам се .
И аз не обичам концерти, претъпкани места , където няма въздух или по скоро изход.
До болка познато, само че мен ме е страх да пътувам сама където и да е, в град/квартал ще се затрия ако не съм ходила никога там (шеф ми ме бъзика че ако иска да ме загуби само ме оставя некъде си и готово
), в планина не, там обичам и по някаква причина не ме е страх. 
Скрит текст:
Страх ме е от болести и некадърни лекари.На 33 години съм,но вече съм с оперативно премахнати матка и яйчници,имам общо 3 коремни операции.След втората умирах от болка и ми сложиха обезболяващо уж за алергични като мен пациенти-Трамалгин.Направих тежка реакция,сложиха ми противоалергично,но понеже беше вечер,а мен ме болеше и звъннах няколко пъти да извикам сестрата.Тя реши,че най-доброто решение е да ми изключи звънеца,цяла нощ умирах и оживявах от болката без да ме погледне някой.Изписаха ме без обезболяващи,след третата операция също без обезболяващи,със съвети да стискам зъби.
Имам и улцерозен колит.Алергична съм към лекарствата за тази болест и лекарите буквално са ме оставили да се оправям сама.Ходих в София,в Университетска болница с надеждата,че могат да ми помогнат,за малко не ми спукаха червото,кървях силно след колоноскопията.Накрая ме попитаха какво изобщо пия и за мое учудване в епикризата накрая бяха написали лечение с това,което аз казах,че пия.Думи нямам.
Имам и проблеми с щитовидната жлеза.Сега уж съм в ремисия,но имам проблеми със зъбите-взеха да се чупят,дори коренът на умъртвените ми зъби се счупваше и се налагаше изваждане.Накрая заболекарят ми каза да изследвам паращитовидните жлези-отидох и там проблем.Попаднах на пълна некадърница ендокриноложка,която ме наплаши,че имам тумори по паращитовидните жлези и една седмица не бях на себе си от ужас.Все пак отидох на консултация при друг ендокринолог и се оказа,че имам много ниски нива на витамин Д и не е нужна операция.За съжаление ако някой ендокринолог беше наясно и ми беше направил изследване на витамин Д щях да спася зъбите си.В момента съм млада жена с два зъба на горната челюст(но ще ми ги вадят,за да ми направят протеза) и седем на долната челюст.Срам ме е да се усмихна.
И да,определено си имам страх,но не виждам как да го преодолея.
Между другото толкова много зъби ми извадиха и не ми дадоха нищо обезболяващо(към традиционните обезболяващи също съм алергична).Както казах ми предстои вадене на последните два зъба на горната ми челюст и умирам от страх,че пак много ще ме боли.
Имам и улцерозен колит.Алергична съм към лекарствата за тази болест и лекарите буквално са ме оставили да се оправям сама.Ходих в София,в Университетска болница с надеждата,че могат да ми помогнат,за малко не ми спукаха червото,кървях силно след колоноскопията.Накрая ме попитаха какво изобщо пия и за мое учудване в епикризата накрая бяха написали лечение с това,което аз казах,че пия.Думи нямам.
Имам и проблеми с щитовидната жлеза.Сега уж съм в ремисия,но имам проблеми със зъбите-взеха да се чупят,дори коренът на умъртвените ми зъби се счупваше и се налагаше изваждане.Накрая заболекарят ми каза да изследвам паращитовидните жлези-отидох и там проблем.Попаднах на пълна некадърница ендокриноложка,която ме наплаши,че имам тумори по паращитовидните жлези и една седмица не бях на себе си от ужас.Все пак отидох на консултация при друг ендокринолог и се оказа,че имам много ниски нива на витамин Д и не е нужна операция.За съжаление ако някой ендокринолог беше наясно и ми беше направил изследване на витамин Д щях да спася зъбите си.В момента съм млада жена с два зъба на горната челюст(но ще ми ги вадят,за да ми направят протеза) и седем на долната челюст.Срам ме е да се усмихна.
И да,определено си имам страх,но не виждам как да го преодолея.
Между другото толкова много зъби ми извадиха и не ми дадоха нищо обезболяващо(към традиционните обезболяващи също съм алергична).Както казах ми предстои вадене на последните два зъба на горната ми челюст и умирам от страх,че пак много ще ме боли.
От сърце ти пожелавам, да мине леко със зъбите, и да имаш повече късмет с медиците.
За съжаление ако имаш заболявания,при това хронични,с каквото и оплакване да отидеш на лекар чуваш"Ами от заболяването е,така ще бъде" и не те поглеждат повече.
Страх ме е от гръмотевици
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
Страх ме е от гръмотевици
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
аз вече имам едно раждане преди 10 години. Не ме е страх от болката, а да не получа паник атаки по време на раждането и да припадна
От нищо не ме е страх толкова, колкото от смърт на някой от семейството ми. Не мога и не искам да го преживявам повече, искам да умра преди тях!!!
Иначе мога да се "похваля" с агорафобия, която често беше придружена с панически атаки, които само благодарение на себе си преодолях...не съм пила и милиграм химически помощник никога
Иначе мога да се "похваля" с агорафобия, която често беше придружена с панически атаки, които само благодарение на себе си преодолях...не съм пила и милиграм химически помощник никога
Страх ме е от гръмотевици
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
Имам агорафобия и паническо разстройство. Страх ме е от пътуване. Но сега най големия ми страх е от раждането
аз вече имам едно раждане преди 10 години. Не ме е страх от болката, а да не получа паник атаки по време на раждането и да припадна 
И мен ме е страх от гръмотевици и асансьори,но най-големият ми страх е от стоножки! Колкото и да му е смешно на някой.Като фобия са ми,панически страх.Затова и не обичам лятото.Като малка крещях,виках,качвах се върху маси и столове.Сега замръзвам вперила поглед в тази гнусотия.Не мога да ги убивам,не мога да се доближа до тях дори,а най-големият ми страх е да не ме полази докато спя.Виждала съм белезите,които остават след полазване.Научих се от мноооого години да не спя през нощта и да будувам заради тях.
От малка имам страх от дълбоко, и по-конкретно - бях някъде на 5 (още ходех на детска), имаше период, когато всяка вечер сънувах как се разхождам по брега на някаква река (спомням си много добре дори начина, по който бях облечена) и изведнъж усещах как нещо ме тегли и бута към водата, а аз нямам сили да се съпротивлявам.. Един и същи сън всяка нощ. 
Интересното в съня ми беше, че никога не потъвах, дори подсъзнателно си спомням, че това ме успокояваше насън.. Та, въпреки че съм отраснала в черноморски град, така и не се научих да плувам.. нямах желание, а чувството за безтегловност и че не усещам твърда почва под краката си допълнително засилва неприятното усещане в мен.. Поради тази причина не ходя и на басейн, за съжаление. 
Страх от високо, от силни гръмотевици и.. от стари автомобили (да карам) също имам. Спомням си, че се учих да карам самостоятелно на един 17-годишен (вече) Ford Focus. Е, '99 точно този модел е бил кола на годината, та здравичка си беше, НО е факт, че не се чувствах сигурна и защитена с такъв автомобил.. Имах чувството, че каросерията ще се разпадне, докато шофирам.. Освен това ръчната спирачка не беше много надеждна, а къщата ни е на лек наклон.. Не знам дали защото бях начинаеща и нямах никакво самочувствие тогава, но усещането за дискомфорт у мен си остана и до днес.
Интересното в съня ми беше, че никога не потъвах, дори подсъзнателно си спомням, че това ме успокояваше насън.. Та, въпреки че съм отраснала в черноморски град, така и не се научих да плувам.. нямах желание, а чувството за безтегловност и че не усещам твърда почва под краката си допълнително засилва неприятното усещане в мен.. Поради тази причина не ходя и на басейн, за съжаление. Страх от високо, от силни гръмотевици и.. от стари автомобили (да карам) също имам. Спомням си, че се учих да карам самостоятелно на един 17-годишен (вече) Ford Focus.
Е, '99 точно този модел е бил кола на годината, та здравичка си беше, НО е факт, че не се чувствах сигурна и защитена с такъв автомобил.. Имах чувството, че каросерията ще се разпадне, докато шофирам.. Освен това ръчната спирачка не беше много надеждна, а къщата ни е на лек наклон.. Не знам дали защото бях начинаеща и нямах никакво самочувствие тогава, но усещането за дискомфорт у мен си остана и до днес. 
Страх ме е да не се случи нещо лошо на близките ми. Преодолявам страха си, като гледам да не мисля за дадения човек, когато не си е в къщи. Намирам си друга работа / занимание - нещо което да ангажира вниманието ми и по-лесно да дочакам този, за който ми е притеснено (дете, съпруг). 
Страх ме и да не се разболявам от нещо по-така, че после с лекарите наистина е сложно - точно както са написали потребителките преди мен. Неглижиране на проблема или пък те стряскат ненужно за състоянието ти, неадекватно лечение или тотално да те оставят без лечение - един вид да те оставят сам да се оправяш. Добре че има интернет и форуми като тоя, че да може човек сам да си помогне. Но не винаги и за всичко това ще може да помага...
Страх ме и да не се разболявам от нещо по-така, че после с лекарите наистина е сложно - точно както са написали потребителките преди мен. Неглижиране на проблема или пък те стряскат ненужно за състоянието ти, неадекватно лечение или тотално да те оставят без лечение - един вид да те оставят сам да се оправяш. Добре че има интернет и форуми като тоя, че да може човек сам да си помогне.
Но не винаги и за всичко това ще може да помага... 
От нищо не ме е страх толкова, колкото от смърт на някой от семейството ми. Не мога и не искам да го преживявам повече, искам да умра преди тях!!!
Понякога ме е страх от реакцията на хората! Опитвам да не си създавам конфликти и да не говоря високо.
Страх ме е да не падна от велосипед. Преди много години с братовчед ми доста пъти сме се контузвали при падане и сега май няма сила в света, която да ме качи на велосипед.
На дървета се качвам до най високото възможно място/докато клоните могат да ме издържат/.
Всеки нормален човек има по 10-15 страха 
Ами аз не мога да се сетя за повече от един. От дълбоки води ме е страх. Не е точно страх, но не ми е конфортно да вляза на дълбокото да плувам. Все гледам да има дъно отдолу. Тук ща не ща го преодолявам този страх, защото дъно просто няма. Слизаш от скалата по едни стълбички в дълбоката вода и изобщо няма шанс краката ти да докоснат пясък или скала.
Е, сигурно и от мечки в гората бих се страхувала, но изобщо не ходя по гори.
За реални страхове говоря.