Дете което крещи-проява на инат или агресия?

И моето дете крещи. Крещи, когато друго дете му вземе играчката, когато е изморен, когато е радостен. Аз смятам, че това е чудесен начин за малко дете, което не може да си изрази емоциите, да си излее гнева. Не посяга да удря, хапе или скубе други деца, явно с крещенето изкарва натрупаната агресия. Обяснявам по много, но не го спирам да крещи. Вярно е, че дразни околните, но не ми пука. Тръшка се само, когато му се спи, така че гледам да не пропускам времето за лягане и всичко ни е наред.

Не мисля, че крещенето е проява на агресия. И моето дете крещи. Имаше период в който само да я заговори непознат и започва да крещи, когато и дърпат играчка или я бутат също.  Сега е на друга фаза И аз мисля като reme с хиляди обяснения успях да я убедя, /поне за сега/ че е лошо да удря, но за виковете почти не съм правила забележки.

Според мен няколко дни не са тенденция в поведението. От опит пиша, синът ми е имал периоди за по седмица, в които има необичайно за него държание - става свръхемоционален, по-възбудим, по-сръдлив и после това отминава.
Ако това поведение не е обикновеното за детето, бих потърсила причината първо в преумора, някакъв тип пренатоварване, здравословно неразположение и т.н. Ако няма сигнали за по-горното, бих направила опит за откровение  какво се случва. Иво е най-склонен да споделя под формата на игра, имаме плюшени Мечо Пух и Ййори, които се слагат на ръцете и може да се прави театър, на тях всичко разказва, за какво се е ядосал, защо така е реагирал и т.н. Когато се знае причината, лесно се преодоляват конфликтни ситуации.
Бих се опитала да съдействам за решаване на проблема, а не да воювам с поведение от типа "няма да викаш, защото тук само аз определям правилата като родител". Родителят наистина трябва да определя правилата, но така че детето да ги разбира и като свои свободни избори. Така нито то се обезценява като личност, нито възрастният губи авторитета и любовта на рожбата си.
Ритащи, тръшкащи се се деца има в отговор на поведение на родителя. Това е технният начин да ги чуят. Убедена съм, че колкото повече им отвръщаш с подобно на тяхното поведение -викове, шамари и емоционална нестабилност, толкова повече инвестираш в това такъв протест да продължи и занапред.

Децата са много хитри и си избират при кого може да мине тръшкането и тем подобни.Дъщеря ми се държи така пред татко си и майка ми, защото те са готови и челна стойка да направят за нея.Родителя трябва да е категоричен, да уважава себе си и мнението си,от което да не отстъпва, а не детето да го командва.Като това не отнема правото на детето на лично мнение и свобода, но в граници поставени от родителя. Той трябвада предаде на детето кое сеприема като положително поведение в обществото и кое не.

   Не смятам,че само родителя е виновен за викане,нервнечене и крещене.Дъщеря ми се събуди сутринта в такава истерия,че не можахме да я успокоим и да разберем какво става,явно е сънувала нещо.
   Сутрините съм отпочинала и винаги денят започва добре,но за всяко нещо беби е наопаки и на инат.Ако трябва да  излезем и да се облече-си говорим и убеждаваме поне 30мин.,навън веднага си събува даже и ботушите и то при минусови Т,ката пресичаме улицата ми заявява,че иска да я бутне колата и се свлича на улицата,за шапката-"иска да се разболее" и т.н.Опитвайки се непрекъснато да обяснавам,да я гушкам и разбирам,вечер се чувствам като прегазена от влак от напрежението и "войната",която съм водила целия ден.
 Дано наистина е период,както премина търкалянето по земята.Това беше лятото и беше още по- кошмарен период,в който като легнеше някъде и не помръдваше.Сега го е ударила само на инат.
Много я гушкам,говоря,не знам вече кое не правя правилно.Сигурно греша някъде.Мисля и това,че само аз я гледам и ме приема за някаква даденост,която винаги е насреща и всичко би направила за нея,затова е такъв малък тиранин.

Смятам ,че е проява на инат.

И аз подкрепям Блонди.

Такава беше средната ми дъщеря,периодът отмина сега в пуберитета пак има изблици 

Малката и тя крещи от време на време-реагирам по един и същи начин ,давам пълен игнор,докато се упокои и мога да поговоря с нея нормално.

Inkа, родителят не е единственият виновен за викане, нервничене и крещене. Истериите, опитите за налагане, упорството, инатите ,колкото и да е изтъркано, смятам, че са специфики на възрастта /с което Блонди не е съгласна/. Не мога да повярвам, че няма дете, което никога не ги е проявявало, нездравословно би било за развитието му.
Но оттам нататък всичко е въпрос на подход, за да не се превърне това в постоянно поведение.
Използвай някакви хитринки, аз за обличането постепенно му намерих цаката - отначало с отвличане на вниманието, нефокусиране върху действието, после с много обяснения как може да настине и трябва да си стои вкъщи, няма да отиде на любимо място, включително и с оставяне леко да пооизмръзне, за да поиска сам дрехите и обувките. Успокои се, вече сам си ги избира, с кои бил хубав и т.н Винаги има начин, търси го .

Изобщо не съм съгласна...
Твоят Криско просто е друго тесто.
Айде да не ти пожелавам с второто да разбереш какво е дете, което лесно се превъзбужда емоционално...
Ако всички деца бяха еднакви, кротки и тихи като него, нямаше да има такива книги с описания на детските кризи и етапи, през които преминават.

Много е лесно да кажеш "подкрепям Блонди", т.е. интерпретацията е - "вие сте си направили децата такива".

Дрън, дрън та пляс ще кажа аз.

Съчувствам на Inka, защото в много дни се чувствам и аз като прегазена от влак. Само, който няма тръшкащо се и инатливо дете, той може да дава оценка на това, че родителят е виновен. Моят син още от няколкомесечно бебе все мрънкаше, никога не му беше угодно, като проходи стана ужас, а сега е непоносим. Изпитвам ужас, когато трябва да му предложа да се преоблече или изобщо облече, или пък да излезем навън или каквото и да е. Всичко е "НЕ", "няма", "не искам". Е това ако не е пуберитет, здраве му кажи. Ако го хвана на тясно и започна против волята му да върша нещо се започва ритане, квичене, реване. От това лееекичко ми се покачва адреналина, кръвното и де що има за покачване.

Днес например на детската площадка бутна едно момченце, което се разплака. Дръпнах го настрани, обяснявах спокойно, накарах го да се извини и да ми обещае, че няма да прави така иначе ще напуснем въпросната площадка. Синът ми изпълни всичко и след 3 мин, гледайки ме право в очите блъсна едно момиченце, което за малко да падне от стълбите на пързалката. Изтръпнах от ужас, но го хванах и на момента се изнесохме от там. По пътя му обяснявах на дълго и широко защо сме си тръгнали. Направих 20 мин пауза и отидохме на друга площадка. Там положението беше доста по-добро, което означава, че можем да помогнем на децата си в този период, НО не и че НИЕ сме ги направили такива  

Да вметна, че детето ми не е агресивно по смисъла на побойник. Обожава да се гушка, целува и т.н., но просто характерчето му е такова лъвско, буйно. Определено силно любопитно и активно дете. Затова и не му се сърдя, но моите нерви понякога не издържат и съм го шляпвала. От това следва разсърдване от негова страна, оттегляне в неговата стая и тръшване на вратата  

Майка ми даже преди няколко часа ме попита "Това кога трябваше да свърши?" и аз успокоих "на 3г."  

на тази възраст напълно нормална реакция. покажи му, че номерът не му минава. ако трябва дори да го "тупнеш" по дупенце. моят син точно на 2 години и 4 месеца пробва да се наложи за нещо, което беше напълно безмислено. на тази възраст те опитват всякакви "осъзнати" хитрости. въпросът е да се овладеят с "твърдо" мнение. безапелационно

Защо да не й пожелаеш? Темпераментите и буйните деца са чудесни! Дано има късмета да отгледа и едно такова 

Блонди, ако ти не си се сблъсквала с даден проблем, това изобщо не значи, че той не съществува.

И аз съм в отбора-малката крещи когато И се откаже нещо.Така се тръшва на паркета, че И издрънчават кокалите. В началото се държеше така и на улицата, и по площадки...Сядах на някоя пейка, и просто си стоях, докато И мине.Не се виждах в друга роля /за щастие или за съжаление-не знам/.Сега го прави, когато имаме компания-баба, тати...При мен тези изблици отшумяват, много , много рядко ги проявява, когато сме сами, просто разбра ,че така нищо не става. Моята реакция след твърдо /почти изсъскано "не"/, е да отида да свърша нещо в другата стая.И тя млъква моментално, и започва да си чурулика. Обаче явно разбра, че не всички възрастни сме такива, и това я мотивира в останалите ситуации.И сега аз обяснявам на баща И колко е била послушна през деня, обаче той изобщо не ми вярва, защото в негово присъствие тя е все едно друго дете.На 2г е , не съм чела книжки, и не знам дали постъпвам правилно, за това не давам съвети, просто споделям опита си.

Mоето дете от едно известно време не крещи, ами направо пищи и то с такава сила и на такива честоти, че ако е близо до ухото ми (ако я нося) имам чувството, че ще припадна. И тя крещи не само за да изрази гнева си, а и от радост, че понякога дори и от скука - обикновено когато се возим в колата, явно си търси начин да се забавлява. Гледам да не й обръщам внимание, да действам не по-различно от друг път и се надявам скоро да отмине. Тя и като бебе имаше един такъв период - беше на 3-4 месеца. Премина.

Иначе тя започва все повече и повече да разбира какво й се обяснява и е склонна да съдейства, не се тръшка. Е - ако е гладна, жадна, уморена, недоспала, тогава може да има някой изблик на емоции... Но проявявам разбиране - дори и възрастните са така.